РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Русе, 08.01.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря Бисерка Василева като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 318
по описа за 2023 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ,
бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Образувано е по жалба на ДИРЕКЦИЯ
ПРИРОДЕН ПАРК „РУСЕНСКИ ЛОМ" гр. Русе, бул.
Скобелев № 7, представлявано от
директора инж. И.Г.,чрез процесуален представител адвокат П.И.,*** против Решение № РД-02-14-599 от 29.05.2023 г., издадено от директор на дирекция“ Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ и
ръководител на Националния орган на Програмата за
трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България“ 2014-2020 , с
което е определена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на
допустимите разходи /финансова корекция/ по Договор № 10/17.04.2019г. с изпълнител „Геософт“
ЕООД на стойност 68 400 лв. без
ДДС и 82
080 лв. с ДДС.
С решението е наложена финансова корекция (ФК)
в размер на 100% от стойността на допустимите разходи (такива без собствен принос
на бенефициера от 2 %– 80 437,58 лв. с ДДС), финансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове по Договор № 10/17.04.2019г. с изпълнител „Геософт"
ЕООД на стойност 68 400 лв.
без ДДС и 82 080 лв. с ДДС, сключен
за изпълнение на проект ROBG- 464 „Зелено управление и защита на Природен парк
„Русенски Лом" и Природен парк „Комана" с акроним „Green Management" финансиран
по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020, изпълняван от Дирекция
Природен парк „Русенски Лом“. В решението изрично е посочено, че е налице
и друго Решение № РД-02-14-796/18.09.2020
г, влязло в сила, с което е наложена и предходна финансова корекция в размер на
10% на основание т.2 от Приложение 2
към чл.2 ал. 3 (пише ал. 3 в оспореното решение, а в самото
решение на л.130 от делото е записана ал. 2) от
Наредбата за посочване на нередности.
С оспореното решение е
определено, че е налице нередност, квалифицирана като такава по т.2 от
Приложение № 2 към чл.2 ал.З от Наредбата за посочване на нередности,а именно - Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф
8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или в конкретния случай на чл.4 параграф
8 - принципите за добро финансово управление (икономичност,
ефикасност и ефективност), нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
Фактическото твърдение за нередност е, че на първо
място изпълнителят по Договор 10 е ползвал подизпълнители без да обяви това в
процедурата по обществена поръчка и/или не е уведомил за това бенефициента.
Второто нарушение се изразява в това, че изготвения доклад не е новост и не
носи ползи на бенефициента.
Твърди се
нищожност на акта, респективно неправилност. Иска се неговото обезсилване и в
условията на алтернативност – отмяна на решението.
По отношение на твърдението за нищожност на оспореното решение в съдебно
заседание, процесуалния представител на жалбоподателя сочи, че НО не е бил
компетентен да издаде процесното решение или ако е могъл да го издаде, е
следвало да бъде издадено по реда на глава седма от АПК чрез възобновяване на
производството, тъй като е налице наложена финансова корекция за същата
нередност с
Решение №
РД-02-14-796/18.09.2020
г, влязло в сила, с което е наложена и предходна финансова корекция в размер на
10% на основание т.2 от Приложение 2
към чл.2 ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Счита още, че процесуалната възможност на
административния орган по реда на глава седма от АПК да измени административен
акт, който е влязъл в сила, е лимитиран от преклузивния срок от 1 година, който към 2023 г., когато е
издадено процесното решение, е изтекъл, поради което счита, че същото е нищожно
и на това основание. Видно от оспореното решение, то не било издадено по реда на
чл. 99 и следващите от АПК.
В писмените бележки отново се навеждат доводи за нищожност на решението,
алтернативно за неговата незаконосъобразност, поради същите наведени такива за нищожност в съдебното
заседание. Като допълнителен аргумент за нарушаване на процедурните
правила е посочено, че решението е постановено при нарушение на нормата на чл.
59, ал. 2 , т. 4 от АПК, задължаваща административният орган да посочи
фактическите и правни основания за издаване на акта. Сочи, че мотивите на
решението изцяло били изградени на позоваване на документ, който не е връчен на
жалбподателя, а именно финалния доклад
на ОЛАФ, който не е част от административният акт и с него жалбоподателят се е
запознал едва в съдебно заседание. Развити са доводи относно твърдението в
решението, че изпълнителят по Договор 10 е ползвал подизпълнители без да обяви
това в процедурата по обществена поръчка и/или не е уведомил за това
бенефициента, твърди, че във подаденото възражение са посочили, че не са
уведомени от изпълнителя за това. Счита, че ползваните от изпълнителя експерти
не могат да се квалифицират като подизпълнители. По отношение на второто
нарушение – обобщено като некачествена работа, считат, че изводите са направени
без да са налице доказателства, тъй като самият ответник е заявил, че не
разполага с цитираните от него в решението му документи, от които се твърди, че
има „копиране“, поради което е налице пълна необоснованост на извода за наличие
на нередност.
В обобщение счита,
че поради съществено нарушение на процедурните правила – чл. 74 ЗУСЕФСУ във
връзка с чл. 99 и сл. АПК и липса на нарушение на принципът за добро
финансиране, поради което и липса на нередност по смисъла на т.2 от Приложение
2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, процесното решение е
нищожно, алтернативно незаконосъобразно. Позовава се на мотиви на решения на
ВАС: Решение 7419/05.07.2023г. на ВАС по адм.д. № 1433/2023г., VII отд.,
Решение № 817 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2020 r., VII о.,
Решение № 14053 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2019 r., VII о.;
Решение № 14458 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2020 г., VII о.
Претендира се и присъждане на
направените в производството разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата – Ръководителят на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество
„ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България“ 2014-2020 и
директор на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество" при МРРБ, чрез процесуален представител в
писмен отговор счита жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждание и прави възражение за прекомерност
на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение на отсрещната страна, ако същото
надвишава установените минимални размери. Претендират се и направените по
делото разноски за превод на документи по платежно нареждане и фактура за
сумата в размер на 220,24 лв.
След анализ на събраните по
делото писмени доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено по делото от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от лице – адресат на административен акт, за който изрично е
предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол, и в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Жалбоподателят твърди, че в изпълнение на Проекта е сключил Договор 10 с
изпълнител „Геософт“ ЕООД, с предмет „Изготвяне на доклад за трансгранична
екосистемна осведоменост и свързаност между Природен парк „Русенски Лом“
(България) и Природен парк „Комана“ (Румъния) и НАТУРА 2000 и проучване на
чужди и инвазивни видове“ /Доклад/. Договорът бил сключен след проведена
процедура по обществена поръчка чрез събиране на оферти. Постъпили били четири
оферти, като е избран за изпълнител „Геософт“ ЕООД и с него е сключен процесния
договор. Договорът бил изпълнен, като е представен Доклада и същият е приет от
берефициента, разходът е верифициран и е изплатено възнаграждението на
изпълнителя. През 2019 г. бил постъпил сигнал за съмнение
за нередност. В резултат на извършената проверка било
констатирано, че има цели части от Доклада, които са „копирани“ от други
документи. В резултат на тази констатация било издадено Решение №
РД-02-14-796/18.09.2020 г., с което е наложена финансова корекция в размер на
10% от стойността на Договор 10. През 2023 г. жалбоподателят бил уведомен, че е
получен Финален доклад на Европейската служба за борба с
измамите /ОЛАФ/, който не му е връчен, но на който УО
се позовава, като с писмо относно съмнение за нередност с №
99-00-2-81/05.04.2023г. (л.27 от преписката) бил уведомен, че сключеният договор за изпълнение на обществената
поръчка за дейността „Изготвяне на доклад за трансгранична екосистемна
осведоменост и свързаност между Природен парк „Русенски Лом“ (България) и
Природен парк „Комана“ (Румъния) и НАТУРА 2000 и проучване на чужди и инвазивни
видове“ с изпълнителя „Геософт“ ЕООД в изпълнение на Етап 2 до голяма степен
повтаря вече съществуваща и публикувана информация. Всички дейности по договора
са изпълнени изцяло от подизпълнители или външни експерти, като изготвеният от
изпълнителя продукт представлява селективно копирана информация от публични
документи и документи налични в интернет и не създава добавена стойност по
отношение на очакваните резултати от изпълнението на договора.
В резултат на тази констатация е издадено оспореното в настоящето
производство Решение № РД-02-14-599
от 29.05.2023 г. издадено от директор на дирекция“ Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ и
ръководител на Националния орган на Програмата за
трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България“ 2014-2020 , с което е
определена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на допустимите
разходи /финансова корекция/ по Договор № 10/17.04.2019г. с изпълнител „Геософт“
ЕООД на стойност 68 400 лв. без ДДС
и 82
080 лв. с ДДС.
На основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество
(т.е. и настоящата програма) е отговорен за процедурите, регламентирани в
наредбата.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия към момента
на определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ (ДВ, бр. 68
от 22.08.2017 г.), Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“
изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично
сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014-2020 (между Румъния и България
и Гърция и България).
Според чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат
да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения.
Със Заповед № РД-02-14-472 от
13.04.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
издадена на основание чл. 9, ал. 1 и ал.2
от Закона за финансовото управление в публичния сектор, директора на
дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ – Милен Обретенов е оправомощен да
ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма Интеррег V-A Румъния - България, включително да издава всички административни актове
по ЗУСЕФСУ (л.17 от преписката). С цитираната заповед, на директора на дирекция
УТС при МРРБ са делегирани правомощията на ръководител на Националния орган в
пълен обем, без да е налице ограничение по отношение на администриране на
нередности или налагане на финансови корекции.
Следователно, на основание действащата нормативна
уредба, изцяло в правомощията на Ръководителя на Националния орган са както
установяването и регистрирането на нередности (администрирането на нередности)
по реда на Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни
и инвестиционни фондове, така и определянето на финансови корекции.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган и не е нищожно на това основание.
Оспорваният акт е издаден в изискуемата от закона
писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически (Раздел I т. ,
„Описание на нарушението“ и Раздел II „Становище на Националния орган на
програмата“), така и правни основания (Раздел II „Анализ на нарушението от правна страна“, т. 2 „Данни за нарушена национална разпоредба“ и „
Данни за нарушена разпоредба на ЕС“и т. 3 „Класификация на нередността“) в
съответствие с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са и основанията за определяне на
финансовата корекция, както и нейният размер.
На основание чл. 73, ал. 2 от Закон за управление на средствата от
европейския фонд за споделено управление (ЗУСЕФСУ), с писмо изх. № 99-00-2-81
(2)/03.05.2023 г. (л.27 адм.пр) на бенефициера е предоставена възможността да
представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу
първоначалните констатации на Националния орган (НО). Писмото е изпратено на
бенефициера - Дирекция Природен парк „Русенски Лом" чрез куриер, с обратна
разписка и е получено на 09.05.2023 г. (л.37 от адм. пр.) В законоустановения
срок е депозирано възражение с вх. № 99 -00-2-81-(4)/23.05.2023 г. в МРРБ.
Възражението на бенефициера (л.39 от преписката) е разгледано подробно
от НО при изготвяне на окончателна писмена оценка на нарушението (вж. Раздел I, т. 1.2 „Възражение на бенефициера“ и т.2 „Становище на националния орган на Програмата“, където е направен и анализ на
възраженията на бенефициера).
Финалният доклад на ОЛАФ не е връчван както с
уведомлението, така и с процесното решение.
Действително същият в превод на български език е представен едва в
хода на съдебното оспорване. Но в оспореното решение се твърди,
че е направено самостоятелно проучване на сигнала, чиито констатации са напълно
възприети, и доколко те съответстват на изискването за обективно установяване и
за правилното приложение на материалния закон и дали е налице твърдяната
нередност, е въпрос по същество.
Предвид
изложеното, правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават
незаконосъобразност на постановеното решение на това основание.
Съдът счита, че тезата на УО за наличие на
фактическото основание за налагане на 100% ФК е необоснована, респ.противоречи
на материалния закон.
Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.). до приключването на
програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени
или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола
на тези програми.
На основание § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ (с предишно
заглавие ЗУСЕСИФ), законът се прилага за финансовата подкрепа по програмите за
европейско териториално сътрудничество, доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р България по отношение
на категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните
показатели, определени в ЗУСЕФСУ и с акта по чл. 70, ал. 2 от същия.
Институционалната рамка на органите за управление и
контрол по програмата е регламентирана в Меморандума за изпълнение -
договорености между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество
„Интеррег V-A Румъния – България“ 2014-2020 г.
(ратифициран със закон, ДВ, бр. 16 от 2016 г.) - Меморандума за изпълнение,
който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България е част от вътрешното
право на страната, с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които му противоречат.
Правомощията на Националния орган (МРРБ
- § 2, т. 2.1., т. 1 от Меморандума за изпълнение) по отношение на
предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности, са ясно и точно
дефинирани в § 2, т. 2.1, част
„Национален орган“, т. 3, б.„к“ от Меморандума
за изпълнение. МРРБ в качеството на Национален орган по Програмата гарантира
съответствието на обществените
поръчки с българското национално
законодателство и отговаря за предотвратяване, откриване и отстраняване на
нередностите, допуснати в Р България.
На основание § 2, т.
2.3, б. „А“, т. 1 от същия меморандум, всяка страна членка носи отговорност за
разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна
територия.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове (Наредбата), същата се прилага и по отношение на Програма Интеррег V-A Румъния -България.
Съгласно чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, за една и
съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. Няма
пречка обаче по един и същи проект, съответно договор за обществена поръчка, да
бъдат извършени повече от една проверки от управляващия орган и ако бъдат
установени различни нередности, същите да представляват отделни основания за
определяне на финансови корекции.
При анализ на представените по делото
писмени доказателства се установява, че с цитираното в оспореното решение
Решение № РД-02-14-796/18.09.2020 г. на РНО, влязло в законна сила, на
бенефициера е определена финансова корекция в размер на 10% или 4 021,88
лв. с ДДС от допустимите разходи в размер на 41 040,00 с ДДС, финансирани
от Европейските структурни инвестиционни фондове и предназначени едиствено за
реализацията на ЕТАП 2 по Договор 10/17.04.2019 г. с „Геософт“ ЕООД, сключен на
обща стойност 68 400,00 лв. без ДДС (82 080,00 с ДДС). С решение е определено, че е налице нередност,
квалифицирана като такава по т.2 от Приложение № 2 към чл.2 ал.2 от Наредбата
за посочване на нередности, а именно
- Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 или в конкретния случай на чл. 4 параграф 8 - принципите за добро
финансово управление (икономичност, ефикасност и
ефективност),
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета.
Нередността, за която се налага финансовата корекция в
предходното решение на органа е квалифицирана като такава по т.2 от Приложение
2 към чл.2 ал.З от Наредбата за посочване на нередности, а именно - Нарушаване
на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или
в конкретния случай на чл.4 пар.8 - принципите за добро финансово управление.
Правомощието
на държавата да определя финансова корекция е регламентирано в член 143 на
Регламент № 1303/2013, като с оглед на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и по размер. Основанието за определяне на
финансовата корекция е нередността, но видовете нередности, за които е
допустимо определянето на финансова корекция са регламентирани в националното
право - чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Фактическото твърдение за нередност е, че в
изпълнение на проект ROBG- 464 „Зелено управление и защита на Природен парк
„Русенски Лом" и Природен парк „Комана" с акроним „ Green Management" финансиран
по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020, изпълняван от Дирекция
Природен парк „Русенски Лом е констатирано, че в изпълнение на Проекта е
сключен Договор 10 с изпълнител „Геософт“ ЕООД, с предмет „Изготвяне на доклад
за трансгранична екосистемна осведоменост и свързаност между Природен парк
„Русенски Лом“ и „Природен парк „Комана“ /Румъния/ и Натура 2000 и проучване на
чужди инвазивни видове“ /Доклад/. В получен Финален доклад на Европейската
служба за борба с измамите /ОЛАФ/ е
посочено, че има констатации, че Докладът не е довел до допълнителни ползи на Възложителя,
че не е новост, а представлява копиране на информация от различни източници,
които са публично достъпни и изпълнителят е ползвал подизпълнители, които не са
декларирани. Прието е, че нарушението попада в легалната дефиниция
на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на ЕП.
Нарушението има финансово отражение.
Както се посочи фактическото твърдение за нередност се основава на
това, че на 16 юли 2021 г. от ОЛАФ е започнато разследване на твърдения за
потенциални нередности, засягащи изпълнението на румънско-българския проект за
трансгранично сътрудничество ROBG-464 „Зелено управление за опазване на Природен парк „Русенски Лом" и
Природен парк "Комана". Разследването е съсредоточено върху няколко
предполагаеми недостатъка, включително организацията на процеса на възлагане на
обществени поръчки, потенциално двойно финансиране на операции, нестандартно
качество на доставките и необявено използване на подизпълнители. В хода на
разследването е изискана информация от националните власти и са извършени две проверки
на място. Събраните доказателства според УО потвърждават сериозна нередност по
отношение на изпълнението на Етап 2 от договор 10, като УО твърди, че тези изводи са установени и с проверки на място и категорично е установено, че изготвения Доклад за инвазивните видове
в изпълнение на Етап 2 до голяма степен повтаря вече съществуваща и публикувана информация, което е
квалифицирано като нередност по смисъла на т.2 от Приложение 2 към чл.2 ал.З от Наредбата
за посочване на нередности, а именно - Нарушаване на принципите по чл. 4,
параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013- принципите за добро финансово
управление. Националният орган с
предходното решение се е произнесъл по изготвения Доклад за инвазивните видове.Независимо
от това, впоследствие е издал настоящото решение, възприемайки изцяло и напълно
безкритично констатацията на одитиращите органи.
Действително
в нормативната уредба липсва ограничение за органа кога и колко пъти да
извършва проверка на разходването на средствата от ЕСИФ, но това обстоятелство
не следва да се тълкува в смисъл, че многократно следва да бъдат проверявани
едни и същи действия на възложителя при непроменени фактически данни за
извършването им и да се излиза с различни
решения. Подобно поведение на администрацията е в нарушение на принципа
за добросъвестност при упражняване на административни правомощия от
административните органи, уреден в чл. 6, ал. 1 от АПК и буди съмнения за злоупотреба с правомощия. Не така стои
въпросът, когато се касае за проверка на различни етапи от процедурите за
обществени поръчки или на отделни техни елементи. Настоящия случай обаче, както
се посочи, не е такъв. Тук изискванията, на които следва да отговаря изготвения
от изпълнителя продукт вече е бил обект на проверка, резултатите от която са били отразени в Решение РД-02-14-796/18.09.2020 г.
на НО, при
която НО вече е установявал наличието на нарушение на
принципите на икономичност и ефективност за това, че бенефициента не е изискал
и приел резултат, който реално да даде добавена стойност към информацията,
която вече му е известна и каквото се очаква от възлагането на обществената
поръчка. Установено е същото нарушение квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2
към чл.2, ал. 2 от Наредбата,
което е описано и в настоящото
оспорвано решение за определяне на финансова корекция.
Независимо от всичко изложено до тук, съдът счита, че в
настоящия случай е налице и друго основание за отмяна на оспорваното решение.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Едновременно
с това алинея 2 от същия член предвижда, че установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В настоящият случай е налице предходен
административен акт, с който е определена финансова корекция в размер на 10%
върху същия договор за обществена поръчка. В случая дори и да се приема
становището на ответния орган за наличие на нередност, за която следва да бъде
определена финансова корекция, както е сторил административния орган с
оспореното решение, то при наличие на определена финансова корекция от 10 %
върху процесните разходи е недопустимо повторно определяне на финансова
корекция за една и съща нередност. Един от кумулативно изискуемите елементи на
нередността е допуснато нарушение на правото на Съюза или националното право. В
случая става въпрос за едни и същи нарушения на разпоредбите на правото на
Съюза – чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, поради което има
тъждественост на нередностите по предходния и процесния акт за корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция
се определя по основание и размер. Основанията за налагане на финансова
корекция са установени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.
143 (1) от Регламент № 1303/2013 (чл.
98 от Регламент № 1083/2006, с оглед на чл.
152 (1) от Регламент № 1303/2013)
държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за
извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите
суми. А съгласно чл.
122 (2) от Регламент № 1303/2013 (чл.
70 (1) от Регламент № 1083/2006)
държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и
възстановяват неправомерно платените суми. Така формулираното задължение на
държавите-членки поставя в центъра на изпълнението на
задължението доказването на нередността. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент
№ 1303/2013 (съответно чл. 2 (7) от Регламент
№ 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) от Регламент
№ 1303/2013), съдържа следните елементи: а) действие
или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането,
и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на
Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата
подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може
да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания.
Следователно българският законодател е приел, че
всяко от посочените в тази разпоредба основания води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагане. Това поставя въпроса какъв е предметът на
доказване, като доказателствената тежест, с оглед
на чл. 170, ал. 1 от АПК е за органа-издател на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Първото,
което органът трябва да докаже досежно този елемент на фактическия състав на
нередността, е нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право.
Съдът
намира за недоказано от страна на ответника соченото нарушение
на националното право – Чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, поради липсата на обвързаност с национална правна рамка.
Все пак нарушението е квалифицирано като такова по чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.вр. т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от
Наредбата за посочване на нередности, а именно
- Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013-
принципите за добро финансово управление.
Това нарушение не е доказано. Липсата на установена безспорна нередност
изключва
възможността за налагане на финансова санкция, а това обосновава неправилността
на обжалваното Решение
С оглед
легалната законова дефиниция на понятието „нередност“,
УО следва да е установил нередността като действия на икономически оператор,
които са довели до нарушения на правото на Европейския съюз и на националното
право и имат за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез
отчитане на неоправдани разходи в общия бюджет, което да аргументира наличието
на ограничителни последствия с финансово отражение.
Предвид установената фактическа обстановка и представените
доказателства по делото това обстоятелство не е доказано по какъвто и да било
начин. Липсата на елементите от фактическия състав на „нередността“
в посочения по-горе смисъл, обективира извод за липса на основание за налагане
на финансова корекция.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания акт поради неправилно
приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона.
Поради
изложеното актът следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на правния спор
по делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за разноски, съдът
следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството –
гр. София /юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник/
да заплати на Дирекция ПРИРОДЕН ПАРК „РУСЕНСКИ
ЛОМ"гр. Русе, бул. Скобелев № 7,представлявано от директора инж. И.Г.,и за заплатена държавна такса
за образуване на делото в размер на 643.50лв. д.т. и адв.хонорар в размер на 3500лв.,
като възражението за прекомерност не е основателно с оглед материалния интерес
и сложността на производството
Водим от
горното Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Дирекция Природен парк „Русенски
Лом"гр. Русе Решение № РД-02-14-599 от 29.05.2023 г., издадено от директор на дирекция“
Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ и ръководител на
Националния орган на Програмата за трансгранично
сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България“ 2014-2020 , с
което е определена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на
допустимите разходи /финансова корекция/ по Договор № 10/17.04.2019г. с изпълнител „Геософт“
ЕООД на стойност 68 400 лв. без
ДДС и 82
080 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Министерството на
регионалното развитие и благоустройството – гр.София да заплати на Дирекция ПРИРОДЕН ПАРК „РУСЕНСКИ
ЛОМ"гр. Русе, бул. Скобелев № 7, представлявано от директора инж. И.Г. сумата от 4143.50
лв представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването.
СЪДИЯ: