ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28

гр.Русе, ……10.10.2022 г………..

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 10 октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Спас Спасов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 392 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на ОС на Етажните собствености на жилищни блокове „А. С. Попов“ и бл. „Едисон“ – чрез техния общ домоуправител Г.М.О., за отмяна на писмо на кмета на община Русе (издадено при условията за заместване), до директора на „Уникредит Булбанк“ клон Русе, ул. „Света троица“ № 5, за предприемане на действия по премахване на монтирана метална врата, ограничаваща свободното преминаване през общински поземлен имот.

Жалбоподателите сочат, че са собственици на имуществото-предмет на искането за премахване, с което мотивират правния си интерес. Твърди се, че се касае за издаден индивидуален административен акт с порок във формата. Твърди се, че оградата (вероятно от която е част и вратата), е построена законно с разрешение за строеж. Иска се отмяна на писмото.

Административен съд - Русе, като обсъди основанията и доказателствата намира следното от фактическа и правна страна:

На 13.06.2020 г. е подадена молба от Н. Владов, живущ ***0, до кмета на гр. Русе, да се разпореди общинско предприятие „Комунални дейности“ да премахне камъните, затварящи изхода на общинския паркинг (има се предвид ограденото междублоково пространство) и да се направи предписание до директора на банката за премахване на оградата, която била незаконно построена.

На 24.06.2022 г. работна група от отдел „Строителен контрол“ съм Дирекция инфраструктура и отдел „Екология“ към Дирекция „Екология и транспорт“ при община Русе, е съставила протокол в който е констатирала, че в западната част на ПИ с идентификатор 63427.2.1624 от КККР на гр. Русе има изградена ограда с метална врата. В южната част на имота има насипани строителни материали, които препречват достъпа до имота от южната му страна.

От зам.-кмета на общината по „Устройство на територията“ е адресирано писмо до зам.-кмета „Икономика и международно сътрудничество“, в което се сочи, че съгласно чл. 151, ал. 11 от ЗУТ за така изградената преграда и насипани материали не се изисква разрешение за строеж и одобряване на проектна документация. Във връзка с това не е установено нарушение на ЗУТ и свързаните с него разпоредби.

Към изисканата от съда преписка е приложен АЧОС № 10287 от 07.10.2021 г. за процесния имот, както и скица № 15-1078971-04.10.2021 г.

Видно от протокол № 10 от заседание на ИК на ГНС-Русе от 27.1964 година, с т. ІV от дневния ред е решено да се допълнят протоколните решения № 23/27.09.1962 г., № 14/13.07.1961 г. за отреждане на дворни места за строеж на ЖСК „Теменуга“ и ЖСК „Червена ракета“ и на основание чл. 150 от ППЗПИНМ отстъпват правото на строеж на ЖСК „Теменуга“ върху парцел І в кв. 248 по плана на града между улиците „Христо Ботев“, „Ст. Димитров“, „Ас. Златаров“ и „А. Кънчев“ за застрояване на обектите „Ал. Попов“ и „Едисон“.

Видно от т. 3 на заповед № 1831/04.10.1999 г. на кмета на общината, издадена на осн. чл. 6, т. 7 от ЗТСУ и чл. 72, ал. 3 от ППЗТСУ и съгласно протокол № 32/15.09.1999 г. на Архитектурно-градоустройствената комисия (приложена по делото) предоставените вещни права на собствениците на двата блока с решение № 10/23.07.1994 на ИК на ГНС – Русе за отстъпване право на строеж във връзка с чл. 55а от ЗПИНМ и чл. 95 и 134, ал. 1 от ЗТСУ, парцелът е държавен, но обхваща и правото на ползване върху незастроената част от отредения за жилищно строителство парцел, във вр. с чл. 130, ал. 4 от ЗТСУ.

За правния интерес:

Правото на строеж върху държавен парцел включва правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното да стане собственост на суперфициара, като се дерогира принципът на приращението, и правото да се ползва незастроената част от терена на целия държавен парцел. Последният представлява обект на собственост, върху който се разпростира правото на ползване, което в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.), за разлика от тази на чл. 56, ал. 1 ЗС, няма самостоятелен характер, а е акцесорно право, включено и производно от суперфициарното, отстъпено от държавата за съответния парцел, с което тя го е обременила с оглед на неговото застрояване (в този смисъл е решение № 56 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2007 г., I г. о., ГК).

Отмяната на посочената разпоредба, която има материалноправен характер, действа за напред. Придобитото право на ползване върху урегулирания държавен имот по време на действието й не се прекратява с отмяната. Правните последици на сключения договор при действието на посочените норми са запазени и жалбоподателите се легитимират като носители на това ограничено вещно право.

Въпреки това съдът намира, че жалбата е недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт.

Оспореното писмо, в което е обективирана покана за доброволно изпълнение, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който едностранно да се пораждат права и задължения за жалбоподателите, още повече че същите не са и адресати на тази покана. Това писмо не съдържа административноправна принуда, не съдържа и диспозитив за санкция, в случай на неговото неизпълнение, като от същото няма как за жалбоподателите да възникнат права и задължения и да се засегнат съответни интереси. На адресата на писмото е указана възможността да премахне оградата доброволно. С него не е започна процедура по премахване на строежи, съоръжения и инсталации, поставени в имот, представляващ частна общинска собственост. Неблагоприятен за жалбоподателите би бил краен акт, финализиращ проведено административно производство. Такава би била заповед за премахване, издадена по реда на чл. 195 или чл. 196 от ЗУТ. Назначената работна група, издала протокола от 24.06.2022 г. няма характер на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Видно и от съдържанието на протокола комисията не е предложила действие по компетентност, визирано в ал. 2. Такова не се предлага и видно от писмо ВП-1994/17.08.2022 г., адресирано до зам.-кмета по „Икономика и международно сътрудничество“, поради което съдът приема, че отправената покана за доброволно изпълнение няма характер на задължителни предписания.

Ако административният орган предприеме действия по премахването на вратата/портала без издаването на нарочен административен акт пътят за защита следва да се реализира по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК – извършване на фактически действия, които не се основават на административен акт, а не по реда на чл. 145-176 от АПК. Защитата срещу извършването на СМР по премахване на вратата/оградата от страна на банката пък следва да се реализира чрез института на непозволеното увреждане по общия исков ред. Този ще е и редът при предявяване на иск по чл. 109 от Закона за собствеността от страна на общината, сочещ че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съдът приема, че подадената жалба е недопустима поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на осн. чл. 159, т. 1 от АПК Административен съд – Русе, ІІ-ри състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на ОС на Етажните собствености на жилищни блокове „А. С. Попов“ и бл. „Едисон“ – гр. Русе, за отмяна на писмо на кмета на община Русе, до директора на „Уникредит Булбанк“ клон Русе, ул. „Света троица“ № 5, за предприемане на действия по премахване на монтирана метална врата, ограничаваща свободното преминаване през общински поземлен имот, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

СЪДИЯ: