Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети юни през двехиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията Басарболиева адм. дело № 46
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във вр. чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Адакс Рибчеви“
ООД, ЕИК 117632984, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя И. С.
Р. срещу Заповед № РД-01-3341/05.11.2019 г. на кмета на Община Русе, с която на
основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване от държане на дружеството
на следния имот: терен с площ от 836 кв.м., ограден с метална ограда от всички
страни, имащ портална врата за достъп на моторни превозни средства откъм ул.
„Чипровци“, гр. Русе, граничещ с паркинга на магазин „LIDL" (ЛИДЛ),
тротоара и уличното платно на ул. „Чипровци“, и с трибуните на стадион „Дунав“,
заключен между точка 1 с координати X 4856876.24 и Y 538357.01;
точка 2 с координати X 4856896.00 и Y 538326.83; точка 3 с
координати X 4856875.33 и Y 538313.56; точка 4 с
координати X 4856858.11 и Y 538341.44, и точка 5
с координати X 4856875.00 и Y 538356.62, онагледен
на комбинирана скица, с посочен регистър на координатните точки - неразделна
част от настоящата заповед, изработена от правоспособно лице по геодезия и
кадастър инж. Я. Н. Н., вписан в регистъра на правоспособните лица по кадастър
при АГКК, представляващ реална част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор
63427.7.782 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе,
одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ на целия имот - 49 849 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с
административен адрес гр. Русе. Община Русе, Област Русе, кв. „Родина“, ул.
„Околчица“ № 6 (представляващ спортен комплекс „Дунав“), с предходни
идентификатори на имота - 63427.7.764; 63427.7.755; 63427.7.754, при граници и
съседки поземлени имоти с идентификатори по КККР на гр. Русе 63427.7.756;
63427.7.240; 63427.7.125; 63427.7.126; 63427.7.239; 63427.7.128; 63427.7.724;
63427.7.243 и 63427.5.820, собственост на Община Русе, удостоверено със
съставен Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 9521/01.11.2019 г.
(вписан в Службата по вписвания - Русе под № 194, т. 37, н.д. 7744, ДВР 14220.
вх. № 14468 от 01.11.2019 г.). С т.II от заповедта е
разпоредено и „Адакс Рибчеви“ да предаде
фактическата власт спрямо посочения в т. I терен обратно на собственика -
Община Русе, празен, освободен от всякакви вещи, посредством и по повод на
които дружеството осъществява неоснователното държане на реалната част от ПИ с
идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782, описана в т. I, в 14-дневен срок
от получаване на покана за доброволно изпълнение. Според т.III - При пропускане на срока за доброволно изпълнение по
предходната точка, настоящата заповед следва да бъде изпълнена принудително, по
реда, регламентиран в АПК, със съдействието на органите на Министерството на
вътрешните работи, съгласно чл. 65, ал. 3 ЗОС. При принудителното изпълнение
теренът следва да бъде освободен от всички вещи, посредством и по повод на
които ,.АДАКС-РИБЧЕВИ" ООД, ЕИК 117632984, осъществява неоснователното
държане на реалната част от ПИ с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782.
описана в т. I, и върнат обратно на собственика Община Русе. Принудителното
изпълнение се осъществява за сметка на „АДАКС-РИБЧЕВИ" ООД, ЕИК 117632984.
Доставчиците на електрическа енергия и вода следва да прекъснат
електрозахранването и водоснабдяването на обекта, като осигурят необходимите
квалифициран персонал и техника за извършване на посочените действия.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на обжалваната заповед в цялост. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за които е представен списък /л.97 от делото/.
Ответникът по жалбата – Кмет на
Община Русе, чрез процесуалния си представител - ст.юрисконсулт А.С., оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски за които е представен списък /л.98 от делото/.
Съдът, като съобрази
оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството.
За издадената процесна заповед е предприето връчване на адреса на
управление дружеството – адресат в гр.Русе, ул.“Раковска“ №4, с препоръчани
писма по пощата, адресирани до всеки от управителите, представляващи
юридическото лице заедно и поотделно – И. Р. и Р.Р. Същите са върнати на
02.12.2019 г. с отметка „непотърсена“ /л.13 и л.14 от преписката/. С оглед на
тези данни, с разпореждане от същата дата административният орган е разпоредил да
се извърши съобщаване чрез устно уведомяване по реда на чл.18а, ал.7 от АПК, а при невъзможност –
да се приложи редът по чл.18а, ал.9 от АПК /л.16 от преписката/. С протокол от
04.12.2019 г., съставен от служител на Община Русе, е удостоверено, че при
проведен телефонен разговор на сочената дата в 15.50 часа управителят Р. Р. е
отказал да изслуша по телефона съдържанието на заповедта, респ. така не е могло
да бъде съобщен предметът на заповедта, а освен това лицето е отказало предоставяне на
телефона на другия управител И. Р. /л.17 от преписката/. Вследствие на това административният
орган е предприел действия по връчвана на акта по реда на чл.18а, ал.9 от АПК –
залепено е уведомление на табло на адреса на управление на дружеството и е
пуснато уведомление в пощенската кутия /Протокол от 09.12.2019 г. на л.18 от
преписката, с приложен към него снимков материал на л.19-л.25 от преписката/. В
съобщението е посочено, че
книжата са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат в
едноседмичен срок, считано от 09.12.2019 г. и че същите ще се считат за
връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа. В указания срок – на 16.12.2019 г. представляващият дружеството - управителят
Р. Р. се е явил пред органа и му е връчен препис от заповедта, видно от
отбелязването и удостоверяването с подписа му върху самия препис /л.7 от
преписката/. Съобразно извършеното връчване на 16.12.2019 г., жалбата срещу
оспорваната заповед, входирана на 30.12.2019 г. в деловодството на
административния орган / л.5 от делото/, е подадена в преклузивния 14 дневен
срок по чл.149,ал.1 от АПК. Същата изхожда от лице – адресат на акта, което
легитимира правния му интерес от оспорване. Жалбата подлежи на разглеждане от
съда.
По съществото на спора.
Оспорената заповед е с правно основание чл.65,ал.1 от ЗОбС, съгласно който
текст - общински
имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение
или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на
кмета на общината. Заповедта е издадена от надлежния орган, разполагащ с
териториална и материална компетентност - кмета на Община Русе.
От нормата на чл.65,ал.1 от ЗОбС се следва, че упражняването
на административното правомощие, разписано в нея, изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1. Недвижим имот,
който е общинска собственост и 2. Този общински недвижим имот да се владее или
държи от лицето, от което се изземва и 3. Общинският недвижим имот да се владее
или държи без основание.
С процесната заповед е разпоредено изземване на терен
с площ от 836 кв.м., подробно описан в т. I от заповедта с координатни точки и онагледен на комбинирана скица, с
посочен регистър на координатните точки – неразделна част от заповедта, който
терен
представлява реална част от ПИ с идентификатор
63427.7.782 по КККР на гр. Русе.
С представения по делото Акт за публична общинска собственост /АПОС/
№ 9521/01.11.2019 г. /л.34-л.40 от преписката/, вписан в Службата по
вписвания - Русе под № 194, т. 37, н.д. №7744, Община Русе се легитимира като собственик на застроения ПИ с
идентификатор 63427.7.782 по КККР
на гр. Русе, целият с площ от 49 849 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с
административен адрес гр. Русе, Община Русе, Област Русе, кв. „Родина",
ул. „Околчица" № 6 (представляващ спортен
комплекс „Дунав“).
По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател държи част от общински
имот, върху която е разположен експлоатиран от юридическото лице обект - „Модулна
газстанция с обслужващ павилион - 6 кв.м”, като основание за
това държане е било сключен договор за наем с Общината.
Първият въпрос, който следва да бъде изяснен по делото е частта от
общинския имот, държана от дружеството, съвпада ли с индивидуализираната в
заповедта част от ПИ с идентификатор
63427.7.782 по КККР на гр. Русе, чието изземване е разпоредено с
оспорения индивидуален административен акт. Това налага проследяване на
хронологията на сложилите се във времето отношения между „Адакс
Рибчеви“ ООД, със седалище гр. Русе, от една страна, и
Община Русе, от друга страна, по повод договор за наем на част от общински
имот, както и промените в устройствения статут на имота.
Сключен е бил
Договор № 107 от 12.07.2010 г. за отдаване под наем на част от имот –
публична общинска собственост (вписан под № 231 от
12.07.2010 г. по описа на Службата по вписвания - Русе), въз
основа и в
изпълнение на Заповед № РД-01-2137/ 22.06.2010 г. на Кмета
на Община Русе /л.161 от преписката/, между Община Русе, от една страна в качеството на наемодател, и „Адакс-Рибчеви“ ООД, ЕИК 117632984, от друга страна, в качеството на наемател. Въз основа на него на дружеството е предоставено
за временно и възмездно ползване част от общински имот, който
имот е находящ се в гр.Русе кв. „Здравец", по ул. Чипровци", стадион
„Дунав", с идентификатор към момента 63427.7.745 по КККР, като отдадената част е терен за модулна газстанция с площ от 880 кв.м. Срокът на договора е пет години, считано
от датата на сключване му т.е. с продължителност до 13.07.2015 г. /л.156-л.160 от преписката/.
По делото е приета и не е оспорена техническа експертиза, която изяснила изменението
в статута на общинския ПИ с идентификатор 63427.7.745 по КККР на гр.Русе, част от която е терена, предмет на договор за наем /л.69
– л.74 от делото/.
Вещото лице е констатирало, че в резултат на извършена делба на ПИ с
идентификатор 63427.7.745 по КККР на гр.Русе, от него са обособени три имота:
- ПИ 63427.7.754 с начин на трайно ползване: за други видове спорт и площ 41 973 кв.м.
- ПИ 63427.7.755 с начин на трайно ползване: за други видове спорт и площ 7862 кв.м.
- ПИ 63427.7.756 с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и площ 244
кв.м.
Процесният терен за модулна газстанция попада в новообразувания ПИ с идентификатор
63427.7.754 по КККР на гр.Русе
Впоследствие, във връзка с изменение на ПУП – изменение на план за
регулация, е извършено обединяване на поземлени имоти, съответно с
идентификатори по КККР на гр.Русе: 63427.7.754; 63427.7.755 и 63427.7.764 в нов имот с идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр.Русе.
Процесният терен за газстанцията попада в новообразувания имот – ПИ с
идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр.Русе.
Вещото лице геодезист е констатирало, че е налице идентичност между: 1.реално
използвания от дружеството недвижим имот, представляващ „Модулна газстанция с
обслужващ павилион“, с площ от 836 кв.м., ограден с метална
ограда от всички страни, имащ портална врата за достъп на моторни превозни
средства откъм ул. „Чипровци“, гр. Русе, граничещ с паркинга на магазин
„LIDL" (ЛИДЛ), тротоара и уличното платно на ул. „Чипровци“, и с трибуните
на стадион „Дунав“; 2. Изземвания и описан в оспорената заповед част от
имот общинска публична собственост и 3. Наетия от дружеството
част от общински имот въз основа на Договор № 107 от 12.07.2010 г. за отдаване под наем. Направените констатации са онагледени в изготвена от експерта комплексна
скица, неразделна част от заключението.
Въз основа на коментираните до тук доказателства, съдът намира за безспорно
установени предпоставките по чл.65, ал.1 от ЗОбС – държане от дружеството-жалбоподател
на индивидуализираната в заповедта реална част от ПИ, който имот е публична
общинска собственост, с идентификатор по КККР на гр. Русе
63427.7.782, целият с площ от 49 849 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с
административен адрес гр. Русе, Община Русе, Област Русе, кв. „Родина",
ул. „Околчица" № 6 (представляващ спортен
комплекс „Дунав“).
Изпълването на фактическия състав на разпоредбата на чл.65,ал.1 от закона, изисква наличието и на още едно кумулативно условие – държането на имота от
оспорващия без основание. Според жалбоподателя в разглеждания случай такова е
налице, което съдът не споделя като довод.
По силата на сключения между Община Русе и дружеството Договор №
107 от 12.07.2010 г. за наем, с предмет процесния терен, наемното
отношение е учредено като срочно - с продължителност пет години, считано от
датата на сключването му, и следователно с действие до 13.07.2015 г.
По повод изтичане срока на договора, между страните по него, със
споразумения, сключени съответно на 13.07.2015 г. /л.149 от преписката/, на 22.12.2015 г. /л.124 от преписката/ и на 22.02.2016 г. /л.123 от преписката/, е постигнато съгласие ползването на терена от дружеството да продължи срещу заплащане на обезщетение на Община Русе за
лишаване от право на ползване, до влизане в сила на Решение № 78, на Общински
съвет - Русе, прието с Протокол № 4 / 21.01.2016 г. Цитираното решение от ОбС-Русе е взето по повод
отправено от „Адакс -Рибчеви” ООД
предложение, рег. индекс 30-682-1/26.11.2015 г. по описа на
Община Русе /л.130-л.134 от преписката/.
С Решение № 78 на
ОбС- Русе, прието с Протокол № 4 / 21.01.2016 г. /л.121 от преписката/ органът
на местното самоуправление:
1. Дава
съгласие Община Русе да придобие от „Адакс-Рибчеви"
ООД собственост чрез дарение на „Модулна газстанция с обслужващ павилион - 6
кв.м.", находяща се в част от имот, публична общинска собственост
с идентификатор по
КККР на гр. Русе 63427.7.754 /тогавашен/ т.е. газстанцията върху терена, който преди това е
предмет на договора за наем.
2. Дава
съгласие от Община Русе да се учреди безвъзмездно
право на ползване на „Адакс -Рибчеви” ООД на дареното по т.1 - „Модулна газстанция
с обслужващ павилион - 6 кв.м.", за срок от пет
години.
Областният
управител на Област Русе е оспорил в цялост Решение №
78, на Общински съвет – Русе, прието с Протокол
№4/21.01.2016 г., по реда на чл.45,ал.8 от ЗМСМА пред Административен
съд - Русе. С постановеното Решение № 25/28.07.2017 г. по адм.д. №170/2017 г. по описа на АС-Русе,
съдът е отменил в цялост оспорения акт /л.50-л.53 от преписката/.
При касационното обжалване на първоинстанционното решение по жалба на
„Адакс Рибчеви“ ООД, с Решение № 6708 / 07.05.2019 г., постановено
по адм. дело № 9726/2017 г. по описа на ВАС /л.54-л.56 от
преписката/, касационната инстанция е
отменила частично решение на АС-Русе и е решила спора по същество в тази част,
като е отхвърлила оспорването на Областния управител на Област Русе срещу т.1
от Решение
№ 78 на Общински съвет – Русе, прието с Протокол №
4 / 21.01.2016 г. (относно даване на съгласие Община Русе да приеме дарението
на собствеността спрямо описаната по-горе газстанция- обекта на дружеството). С посоченото съдебно решение на ВАС е
оставено в сила решението на АС-Русе в частта, с която е
отменена т. 2 от Решение № 78 на ОбС- Русе,
прието с Протокол № 4 / 21.01.2016 г. (относно даването на съгласие Община Русе
да учреди безвъзмездно право на ползване за срок от пет години спрямо модулната
газстанция в полза на “Адакс-Рибчеви" ООД,
след нейното даряване).
В изпълнение на решението, с писмо изх.№30-682-1
от 31.05.2019 г., получено от адресата на 04.06.2019 г. /известие
за доставяне ИД PS 7000 018HPD G на л.104 от преписката/, Община Русе е поканила дружество да дари обекта “Модулна газстанция с
обслужващ павилион - 6 кв.м.", а при несъгласие – е
заявила противопоставяне на ползването на терена, върху който се намира
обектът, след прекратяване на наемния договор, а също е направила искане за
предаването му на Общината /л.102 и л.103 от преписката/. До сключване на договор за дарение не се е стигнало, поради
изрично заявеното несъгласие от дружеството в отговор от 18.06.2019 г./л.98 и
л.99 от преписката/.
Съдът не споделя довода на оспорващия относно наличието на основание за
държане на реалната част от общинския имот. Тезата му се заключава в това, че в
резултат на проведеното съдебно оспорване на Решение № 78 на
Общински съвет – Русе, прието с Протокол № 4 / 21.01.2016 г., то е било частично отменено и като краен резултат същото не е влязло в
сила във вида, в който е прието от ОбС-Русе. Според жалбоподателя по тази
причина, условието, посочено в споразумението между Общината и дружеството от 22.02.2016 г. /л.123 от преписката/ и визиращо крайния срок за ползване на процесния
имот – влизане в сила на коментираното решение на ОбС-Русе, не се е осъществило. Така, според оспорващия, споразумението от 22.02.2016
г. установява валидно правно основание дружеството да продължава да държи
реалната част от имота, публична общинска собственост, чието изземване е
разпоредно с процесната заповед.
Действително, в резултат на проведеното оспорване по адм.д. №170/2017 г. по описа на АС-Русе и влизането в сила на съдебното решение след
проведеното касационно обжалване пред ВАС, Решение
№ 78 на Общински съвет – Русе, прието с Протокол №
4 / 21.01.2016 г. не е влязло в сила в целостта си, а само частично. То е
придобило стабилитет само по т.1 (относно даване на съгласие Община Русе да
приеме дарението на собствеността спрямо описаната по-горе газстанция), а последиците по т.2 от решението са отменени от съда /относно даденото съгласие Община Русе да учреди безвъзмездно
право на ползване на „Адакс -Рибчеви” ООД на дареното по т.1 - „Модулна газстанция
с обслужващ павилион - 6 кв.м.", за срок от пет
години/. Следователно със СПН е отречена възможността за учредяване на
ограниченото вещно право в полза на дружеството, респ. това решението на
ОбС-Русе не поражда правни последици. Това обаче не обосновава продължаване на
действието на споразумението от 22.06.2016 г., по съображения, че то е
обвързано с влизане в сила Решение №78 на ОбС-Русе. Очевидно коментираното
решение на ОбС-Русе няма как влезе в сила в целостта си поради отмяната му по
т.2 с влязлото в сила съдебно решение. Смисълът на сключеното споразумение от
22.06.2016 г. за ползване на имота от дружеството до влизане в сила на Решение
№78 на ОбС-Русе, е в резултат на последното да се осъществи фактически състав
на учредяване на ограничено вещно право в полза на юридическото лице за срок от
пет години, което да се явява основание за държането на реалната част от общинския
публичен имот. При съдебното отричане на тази възможност, то и споразумението е
прекратило своето действие. Обратното би установило едно несъвместимо с правния
порядък положение. Ако влизането в сила
на решението на ОбС в цялост се възприеме като единствен юридически факт с
правопрекратяващ ефект спрямо споразумението за ползване от дружеството на
частта от имота, след прекратяване на наемния договор, каквато е тезата на
оспорващия, то би се стигнало до краен резултат, че поради съдебно отречената възможност
за настъпването на този факт, споразумението ще произвежда безсрочно действие,
без то да може да бъде преустановено. Едно такова тълкувание противоречи на
императивни разпоредби от материалния закон: тази на чл.14, ал.7 от ЗОбС за
срочността на отдаване под наем на свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост /с максимален срок до десет години/; тази на чл.14, ал.7 вр. ал.2 от ЗОбС, според които норми -
имотите от вида на процесния подлежат на отдаване под наем след решение на
общинския съвет, от
кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен
конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва
без търг или конкурс или е определен друг ред /каквото
изключение в случая не е налице/. По тези съображения
съдът намира, че сключеното споразумение от 22.06.2016 г. за ползване на имота,
след прекратяване на договора за наем, срещу обезщетение за лишаване от право
на ползване, не се явява основание за държане на имота от дружеството. Нещо
повече, според съда това споразумение изобщо не може да бъде валидно правно
основание за ползване на реална част от публичния общински имот, тъй като неспазването
на императивните изисквания по чл. 14, ал. 7 вр. с
ал. 2 ЗОС сочи за
нищожността му по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД.
С оглед на горното съдът приема, че са установени всички предпоставки на
санкционираното от органа правно основание за издаване на оспорената заповед –
чл.65,ал.1 от ЗОбС, а именно: разпоредено е изземване на конкретна реална част
от ПИ, представляващ публична общинска собственост; индивидуализираната част се
държи от „Адакс -Рибчеви” ООД, чрез разположен върху нея от дружеството обект: „Модулна
газстанция с обслужващ павилион - 6 кв.м”; държането е без
установено правно основание.
Оспорващата страна
развива доводи за незаконосъобразност на заповедта по повод разпоредено с нея
по т.II предаване на фактическата власт
спрямо посочения в т. I терен обратно на собственика - Община Русе,
празен, освободен от всякакви вещи, посредством и по повод на които дружеството
осъществява неоснователното държане на реалната част от общинския ПИ
с идентификатор 63427.7.782 по КККР на гр. Русе. Съображенията се свеждат до това, че органът не държи сметка за статута на
обекта – той е законосъобразно изграден преместваем обект към момента на
поставянето му, а впоследствие, съобразно действащата уредба, представлява
строеж по смисъла на параграф 5, т.38 от ДР на ЗУТ т.е. от обект с временен статут
се е трансформирал в строеж, който е частна собственост на дружеството-жалбоподател.
Така, според оспорващия, със заповедта административният орган е разпоредил
премахването на един законно изграден строеж, принадлежащ на „Адакс -Рибчеви” ООД.
Съдът не споделя доводите.
Тук е
мястото да се отбележи, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в
административно производство, развило се в условията на
чл.65,ал.1 от ЗОбС, нито от административен орган, нито от съда в
административен процес. Наличието или липсата на материалното право на
собственост върху обекта на жалбоподателя, находящ се в изземвания
имот, се
разглежда единствено в исково гражданско производство. Единственото от значение
в случая е разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за
упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на
собственост на общината върху имота. По-горе в мотивите
съдът е изложил съображения за липсата на такова.
Независимо от горните съображения, съдът намира, че обектът „Модулна
газстанция с обслужващ павилион - 6 кв.м” няма
постоянен градоустройствен статут, противно на
твърденията на жалбоподателя за обратното.
По делото не се твърди, още по-малко се установява, жалбоподателят да е титуляр
на право на строеж върху изземвания терен, учредено от собственика -Община
Русе. Гореописаният обект е поставен в имота, публична общинска собственост,
въз основа на Разрешение за поставяне №9 от 21.02.2000 г. /л.125 от
преписката/, издадено въз основа на одобрена схема от главния архитект на
Община Русе и на основание чл.120а от ППЗТСУ /отм./. С цитираната разпоредба, въведена
с изменението на ППЗТСУ с ДВ ,бр.6/1998 г., за пръв път се урежда
статутът на преместваемите обекти при действието на ЗТСУ /отм./ и правилника за
неговото прилагане. Съгласно чл.120а,ал.1 от ППЗТСУ /отм./ за тези съоръжения не се издава
разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на
общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от
главния архитект на общината. Следователно обектът „Модулна
газстанция с обслужващ павилион - 6 кв.м” е преместваем
обект. Ненамира опора в закона твърдяната от оспорващия промяна в статута на обекта в постоянен
такъв, респ. строеж поради влизането в сила на ЗУТ, Обн., ДВ, бр.1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.
В случая не се
касае до временен строеж по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ
(отм.), видно от приетото като доказателство по делото Разрешение за поставяне №9 от 21.02.2000 г. Нещо повече това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Цитираната законова
разпоредба касае изграждането на временни постройки, във връзка с временни
нужди. Изключването от кръга на временните постройки на преместваемите
съоражения, каквото съоражение е процесната модулна газстанция, е
станало с изменението на разпоредбата на чл. 120 ППЗТСУ /отм./
и създаване на нова ал. 5 с ДВ, бр. 2/96
г. и на нова разпоредба на чл.120а ППЗТСУ /ДВ,
бр. 6/1998 г./ Процесният обект е именно такъв, чието поставяне е разрешено като преместваем в условията на чл.120а от ППЗТСУ, а
не е временен строеж, разрешен на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ
(отм.). Това разграничение е важно, защото законът е дал
различно разрешение относно възможността за промяната в статута, с оглед вида
на обектите - временните постройки или преместваемите обекти.
Съгласно разпоредбата
на § 50а, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗТСУ, ДВ, бр.124/1998 г., в сила от 31.10.1998 г. (отм.), разрешенията
за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и
общински терени, без да се предвидени по действащите градоустройствени планове,
но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 ППЗТСУ
(отм.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичане
на срока за който са разрешени, но не по-късно от три години от
влизане в сила на изменението и допълнението към ППЗТСУ /ДВ бр. 6/ 16.01.1998
г., в сила на 19.01.1998 г./. Според § 50а, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗТСУ по
изключение за постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен
градоустройствен статут, като се допуска изменение на подробните
градоустройствени планове по реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на
собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г., до областния управител,
съответно до кмета на общината. Така разписаната процедура
за придаване на допустимите като временно строителство постройки на такива с постоянен
градоустройствен статут е приложима само са временните обекти, разрешени на
основание чл.120,ал.4 от ППЗТСУ /отм./, но не и за преместваемите по чл.120а
ППЗТСУ
/ДВ, бр. 6/1998 г./, отм., какъвто е процесният. Следователно при влизане в сила на ЗУТ
заварените случаи се уреждат по описания начин, който не предвижда хипотеза на
трансформиране на статута на преместваемите обекти, чието поставяне е разрешено
на основание чл.120а,ал.1 от ППЗТСУ /отм./, от временен в постоянен такъв. Нито в отмените
ЗТСУ и ППЗТСУ, нито в действащия ЗУТ /ДВ, бр.1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ е регламентиран
законов ред за придобиване на траен градоустрайствен статут на обекти от вида
на процесния. Отделно от това, от заключението на вещото лице и поясненията към
него, дадени в проведеното съдебно заседание, се изяснява, че разположеният в
изземвания терен павилион е изпълнен с лека конструкция от алуминиеви профили,
поставен върху бетонова площадка т.е. той е с характеристиките на преместваем
обект то смисъла на сега действащия § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ вр. чл.56,ал.1 от ЗУТ. Не може да служи като аргумент за това, че павилион
е строеж, обстоятелството, че е нанесен КК на гр.Русе по данните от вещото
лице. Действително нормата на § 182 ПРЗ ЗИД ЗУТ гласи, че строежите,
обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ не
представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за
собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в
кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на
други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване
в имотния регистър. Съдът счита, че от нанасянето на един обект в КК не
могат да се правят изводи за това дали същият има характер на строеж или на
преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ. Определянето зависи от учредения устройствен статут и вида и характера на обекта. След като процесният обект е предвиден и разрешението му за поставяне е
като за преместваем обект, той е движима вещ, поради което освобождаването на
общинския терен, върху който той е поставен, може да бъде направено по реда на
чл.65 от ЗОС и в този смисъл постановеното в т.II от процесната не е в противоречие на материалния закон.
При издаване на оспорената заповед не са нарушени и производствените
правила. Адресатът е бил уведомен по реда на чл.26,ал.1 от АПК за започване на
производството по чл.65,ал.1 от ЗОбС за издаване на заповед от компетентния
орган за изземване на реалната част от общинския имот, държана от дружеството
/писмо изх.№ 30-682-1#2 от 12.09.2019 г.,
връчено на 16.09.2019 г. /л.63-л.66 от преписката/. В хода на протеклото
производство са събрани множеството доказателства, приобщени по преписката, въз
основа на които са изяснени в пълнота всички релевантни за случая
обстоятелства.
При
извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл.146 АПК и от
данните по делото се установява, че процесният индивидуален административен акт
е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК,
съдът намира искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника,
за основателно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
връзка чл. 144 от АПК и
във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева. На страната се дължат и направените разноски за
експертиза в размер на 200 лева. Общо
разноските възлизат на 300 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на „Адакс Рибчеви“ ООД, ЕИК 117632984, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя И. С. Р., срещу Заповед № РД-01-3341/05.11.2019 г.
на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено: т.I. изземване от държане на дружеството на следния имот:
терен с площ от 836 кв.м., ограден с метална ограда от всички страни, имащ
портална врата за достъп на моторни превозни средства откъм ул. „Чипровци“, гр.
Русе, граничещ с паркинга на магазин „LIDL" (ЛИДЛ), тротоара и
уличното платно на ул. „Чипровци“, и с трибуните на стадион „Дунав“, заключен
между точка 1 с координати X 4856876.24 и Y 538357.01;
точка 2 с координати X 4856896.00 и Y 538326.83; точка 3 с
координати X 4856875.33 и Y 538313.56; точка 4 с
координати X 4856858.11 и Y 538341.44, и точка 5
с координати X 4856875.00 и Y 538356.62, онагледен
на комбинирана скица, с посочен регистър на координатните точки - неразделна
част от настоящата Заповед, изработена от правоспособно лице по геодезия и
кадастър инж. Я. Н. Н., вписан в регистъра на правоспособните лица по кадастър
при АГКК, представляващ реална част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор
63427.7.782 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе,
одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ на целия имот - 49 849 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за други видове спорт, с административен
адрес гр. Русе. Община Русе, Област Русе, кв. „Родина“, ул. „Околчица“ № 6
(представляващ спортен комплекс „Дунав“), с предходни идентификатори на имота -
63427.7.764; 63427.7.755; 63427.7.754, при граници и съседки поземлени имоти с
идентификатори по КККР на гр. Русе 63427.7.756; 63427.7.240; 63427.7.125;
63427.7.126; 63427.7.239; 63427.7.128; 63427.7.724; 63427.7.243 и 63427.5.820,
собственост на Община Русе, удостоверено със съставен Акт за публична общинска
собственост (АПОС) № 9521/01.11.2019 г. (вписан в Службата по вписвания - Русе
под № 194, т. 37, н.д. 7744, ДВР 14220. вх. № 14468 от 01.11.2019 г.); т.II - „АДАКС-РИБЧЕВИ"
ООД трябва да предаде фактическата власт спрямо посочения в т. I терен обратно
на собственика - Община Русе празен, освободен от всякакви вещи, посредством и
по повод на които дружеството осъществява неоснователното държане на реалната
част от ПИ с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782, описана в т. I, в
14-дневен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение и т.III. При пропускане на срока за доброволно изпълнение по
предходната точка, настоящата заповед следва да бъде изпълнена принудително, по
реда, регламентиран в АПК, със съдействието на органите на Министерството на
вътрешните работи, съгласно чл. 65, ал. 3 ЗОС. При принудителното изпълнение
теренът следва да бъде освободен от всички вещи, посредством и по повод на
които ,.АДАКС-РИБЧЕВИ" ООД, ЕИК 117632984, осъществява неоснователното
държане на реалната част от ПИ с идентификатор по КККР на гр. Русе 63427.7.782.
описана в т. I, и върнат обратно на собственика Община Русе. Принудителното
изпълнение се осъществява за сметка на „АДАКС-РИБЧЕВИ" ООД, ЕИК 117632984.
Доставчиците на електрическа енергия и вода следва да прекъснат
електрозахранването и водоснабдяването на обекта, като осигурят необходимите
квалифициран персонал и техника за извършване на посочените действия.
ОСЪЖДА „Адакс Рибчеви“ ООД,
ЕИК 117632984, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул.“Раковска“ №4, представлявано от
управителя И.
С. ***, представлявана от кмета на
Общината разноски
по делото в размер на 300 (триста)
лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: